Описание

Трябваше да побърза.
Процепът се стесняваше все по-бързо и скоро тъкънта на тъмната материя щеше да е отново едно цяло, като рана, зашита с конци преди години.
Отправи поглед назад – към останките от кораба, които се носеха безтегловно по студената повърхност на времепространството. Стомахът му отдавна се бе свил на топка и отказваше да приеме случилото се. Като котка, която упорито не излиза изпод леглото, защото няма смелостта да посрещне истините на света.
А само една истина в повече, може да ни довърши.
Всички бяха мъртви. Пилотът, екипажът. Тя.
Затвори очи само за миг, за да види отново красивото й лице, да си припомни вкуса на устните й…()
По дяволите.
Трябваше да действа веднага или да забрави за евентуалното си спасение в друг свят. Не знаеше нито къде го отвежда този портал, нито кога…()
С едно последно неизречено сбогом, космонавтът пъхна ръце в процепа на вселената и се гмурна напред, оставяйки се на течението да го отнесе отвъд.
Нов свят. С нови истини.